Bonjour , Je m'apelle Michel

         Ето ме , вече в държавата на скъпите вина ,скъпото кафе , елитарните изкуства , мизерните хора . Държавата с богата история , която се опитва да не бъде забравена и продължава да живее днес - кара хората да забравят за това , че има днес и да мислят само за тогава - носят старите си дрехи които са били "à la mode" някога , помнят добре и последната баня...която наистина е била последна . Държава управлявана от машина , която определено знае , че днес е 2008-ма година . Удивлявам се от умението на тази система да слива модерните технологии с античната обстановка . Покрай къщите , за които историята бясно пази тайната за това кога са били създадени , минават трамваи , които историята още не познава . Градовете се крепят на малкото земя , която е остана под тях , защото другата е прокопана в многобройни тунели , на безброй нива , по които минават светкавични влакове .
        Не знам дали успях да покажа първите си впечатления от живота във Франция , но може би се опитах да слея положителните и отрицателните страни . Да , държавата е прелестна - красиво е , старо е , носи спомени - създава атмосфера .Уредено е - някак не усещаш милионите жители , големите разстояния , сякаш не чуваш шум . Но хората , или добре - масата , са останали някак назад .. не че не са съвременни , напротив . Не мога да го опиша точно с думи - всеки е запазил елегантността на французите - усмихват се , помагат ти , лицемерничат . Сигурно е твърде рано и твърде грешно да правя сравнения с българите , но това са първите ми впечатления . Хората тук определено пазят и спомена за Кралят Слънце и стриктно спазват закона - да не се къпят . Не разбирам , защо трябва тук да е център на модата . Боже , та тук хората изглеждат ... ужасно - неподдържани , разкъсани , без всякакво чувство за естетика . Давам пример - бели маратонки ( от онези , на баща ти , които тайно слагаше като беше на 3 , да същите - онези скъсаните) , панталон с ръб (бежов ...или поне това е настоящият цвят) , риза на каре ...примерно червено и лилаво , после задължително кърпа , завързана прилежно около врата на младата девойка - и да тя отиваше в университета , и да - имаше iPod . Такава е масата .

        Днес , докато чаках пред залата , за да започне лекцията ми по руски , чувам българска реч. Две девойки , разпалено обсъждат казанчето на тоалтната на една от двете . Реших да бъда любезен и ги заговорих...голяма грешка. Започна се викане , скачане , радост - още един българин . По-късно , вече в лекция по руски , си припомних една от причините да дойда тук - държаха се толкова арогантно , присмиваха се на французите , че не могат да говорят правилно на славянския език . Смених си мястото .
         Аз се чувствам добре , изглеждам добре . Харесва ми , още съм малко самотен , но се надявам скоро това да се промени.