La bruja

Ay que bonito es volar

A las dos de la mañana

A las dos de la mañana

Y ay que bonito es volar

Винаги съм успявал да слагам на пауза моментите в които се чувствам зле , но сега явно батериите в дистанционното са се изтощили .Опитвам се постоянно . Затварям очи , премрежвам поглед , смея се.. но не , не става . Вече не работи , колкото и да се опитван да прилагам средството , което винаги ме е измъквало от дупки ... не става . Просто ми е празно , съществувам си сам . Забравих и какво значи сън . Заприличах на нещо , което винаги съм сочил с пръст . И да искам , няма как да живея по стария начин . Трябва да избера една от малкото възможности , които ми се предлагат . Мразя да започвам от начало , да връщам лентата 5 години назад и да минавам през едни и същите моменти . Не съм от този тип хора . Но това е избора който съм направил , сега трябва просто да се опитам да забравя всичко , което съм  правил до сега , за да се пренастроя , защото каквото и да правя , всички хубави моменти ще останат само спомени , който мога да споделям само със себе си ...

Me

Прекарвам поредната си безсънна нощ и имам времето да прекарам много неща през главата си , но тази нощ реших да се замисля върху себе си . Реших да се замисля кой съм , какви са ми ценностите , какво правя , какво искам да правя . И започнах от начало .
Прекарах детство , в което никога не съм се чувствал дете . Винага се очакваше да съм "пораснал" . Нямам спомен някога да направя беля и да чуя - "Той е просто дете" , реакцията беше "Достатъчно голям си". Пък и аз спрях да правя бели..може би наистина бързо пораснах .
Една идея по-нагоре в детството ми дойде желанието ми да имам всичко . И това набързо се разпадна от тогавашното финансово състояние на родителите , а около мен навсякъде крещяха шоколадови яица , чипсове и богати митничарси дечица наперили високо глави с новия си огрмен "Лего" комплект за 90 лв. Не казвам , че съм осъзнавал по този начин нещата тогава , но определено това е рефлектирало по някакъв начин в тогавашното ми подсъзнание . И със сигурност се е запечатало . Няма да забравя една реплика на К. от махалата . Семейството ми едва завързваше двата края , но майка ми винаги се е опитвала да ме кара да се чувствам добре и да изглеждам така . Имах един маслинено зелен екип , много си го харесвах , но с времето беше доста овехтял . Бях го облякъл и отивах с колелото си към баба , в този момент виждам К. , който ме спря , заговори ме и после чисто по детски каза : "Мишо ти защо все така си облечен..." и направи "онази гримаса" , която децата правят , когато нещо никак не им харесва . Това беше първия ми сблъсък лице в лице със социалните класи .
Не знам защо , но никога не успях да се приобщя с останалите деца . Не успях да бягам по улиците  по цели нощи без да чувам как някой крещи небивалици по мой адрес . Може би бях различен , както казваха .
След този период идва "пубертета" , който смятам умишлено да пропусна , защото това е време , което се опитвам да изтрия от съзнанието си . Само знам , че сам нямаше да успея .

И после изведнъж се  бях превърнал в Мен , заобграден от приятели , щастлив , fabulous . И ми харесваше , предоставяха ми се хиляди възможности , опитвах от всико , запълнях липси , радвах се .
Изведнъж реших да си тръгна от всичко . Нямам отговор защо . Не знам дали е грешка ...

Sex And City a.k.a My New Beginning

С идването ми във Франция се очакваше , ей така , като с магическа пръчка , животът ми да започне от начало - с пълни обороти . Да забравя всичко , което ме е наранявало , да забравя всичко , което ме е спирало , да сваля всички маски , които грижливо съм пазел , да започна  на чисто . 

Исках да отворя широко очите си и да вдишам всичко ново , и то да ме завладее . Исках да се наслаждавам на всички малки неща , които ме заобикалят . Но всъщност , след точно един месец престой тук ... аз успях да попия само мръсотията и грозното . Успях да остана сам и да си спомням за най - лошото . 

През този един месец , направих същото , както преди точно една година , когато се преместих в апартамента си в Пловдив . Изгледах от началото до края , всички сезони , всички серии + всички допълните материали на Sex And The City . И както тогава , сега се чувствам готов да започна на пълни обороти . Осъзнах , че тук съм никой и трябва отново да стана някой . 

Липсва ми всичко , не ми е мъчно , просто ми липсва . Липсва ми телефонът ми да не спира да звъни , липсва ми да нямам време за нищо , защото съм заобграден от приятелите си . Липсва ми , да съм развълнуван от нещо толкова много , че от устата ми да излизат само небивалици , а Яна да ме гледа с недоумение . Липсват ми приключенията . Липсва ми това , какво бих направил за да си купя чифт ботуши . Също и мартинито , придружено с цялото Sex & City thing . Липсва ми да бъда fabulous . Липсва ми да ви усещам как ме обичате , липсва ми да ви обичам .

След всики тези мисли , осъзнавам , че на мен ми харесва кой съм . Харесва ми живота , който бях свикнал да водя . Няма да се променям , само ще надграждам върху себе си това , което бих искал да бъда .

::Обичам ви , че ме накарахте да се превърна в човек , който се чувства добре::