The Neighbours And The Lovers

Днес точно в 22:00 часа се прибирам вкъщи и както обикновено се засичам със съседката , с която никога не си говоря , а която винаги ми е в устата . Почти всеки е чувал поне нещо за моято "комшийка" . Породено от среднощтната и гимнастика или от шумните телефонни разговори , които  води . Та този път , освен "здрасти" от учтивост , започнахме изключително безмислен разговор за джогинга , футбола и още нещо . Говореше ми колко много я боляла главата сутринта , как не обичала да ходи на фитнес , колко много се говорило за Париж по телевизията , пък тя никога не е била там . За това , че няма да има "Шоуто на Слави" , за магнитните бури , за баба и от Тополовград , за самия Тополовград , за Пловдив , за ваканцията и във Велинград миналта седмица .

  След този разговор се замислих за това , колко трябва да си самотен за да кажеш всичко това на някой почти непознат , докато той си събува обувките в антрето . Честно казано се уплаших да не стигна до момент , в който ще трябва да казвам болките и радостите си на хора , които не познавам . Страхувам се да не остана сам . Страхувам се , че един ден може да си лягам сам . Искам да има на кой да правя кафе . Искам да има с кой да се карам , че е свършила топлата вода . Не просто да съжителствам с някой , не просто да гледам телевизия с някой в една и съща стая , а да се усмихвам когато сме заедно , да искам да се прибера .

::if you asked me would I , I'd say yes::

::SoulMate::

Живеем в общество на непрекъснато разпадащи се ценностни ситеми , на избледняващи идеали , на объркани отношения . Примиряваме се с познати , загърбваме приятели . Чукаме се и си тръгваме . Чукат ни и спим сами . Непрестанната гонитба на интереси и материално състояние е успяла да срути със земята нормналните човешки отношения , нормалното казване на "Как си?" и напълно е затрила употребата на думите "Обичам те!" . Живеем , пренастройваме се , променяме се , прибираме се вкъщи и си говорим сами , защото просто няма на кой да се доверим .

В моя живот , точно когато ми е било най-тежко , се намеси едно момиче , което ме накара да повярвам , че съществувам , че съм значим , че съм нормален . Това е спомен който ще нося винаги в себе си , както нося всеки следващ от нея . 

В моменти в които се чувствам в безизходица ми е нужно да чуя само "Стегни се , Миш! Всичко е ok ! " и нещата някак стават по-приемливи и по-лесни . Едва ли има начин по който да и се отблагодаря за всички моменти в които ме е подкрепяла , за всички пъти в които ме е сваляла на земята , за всички вълнения , които е изживявал с мен . Сменям средата си , сменям компаниите си , променям облеклото си , ти винаги оставаш . Яд ме е , че не мога често да ти го показвам , яд ме е , че много пъти съм те разочаровал - Обичам те ! Наистина не искам да си представям какъв би бил живота ми сега , ако не се бяхме срещнали . Обичам те :)

::SoulMate::

Equilibration

Тия дни не писах нищо ,  защото нямаше какво да напиша . Не че не се вълнувах , не че не изпитвах емоционални сътресения и обърквания . Просто се чувствах освободен от излишно напрежение . Бях ...как да кажа - "уравновесен" . Не се шашках излишно , не пищях излишно , просто стоях , усмихвах се , и се наслаждавах на прекрасните неща , които ми се случват . Сега след като си правя "преглед на печата" за изминалата седмица , чак се изумявам от себе си . Трябваше да се треса , да ме побиват тръпки , да ме лазят мравки , да имам пеперуди в корема , да надувам главите на приятелите си с безмислици и да не мога да спя ! Но вместо всичко това , което се бе превърнало в неизменна част от мен през последните месеци , аз се чувствах ... добре ! За 3 дни имах всичко от което се нуждаех - усмивки , успехи , неуспехи , напрежение , усмивки , усмивки , човек до себе си . 

Определено разбирам какво означава да "стъпиш на земята" - изпитах страхотни емоции и вместо да ги разхвърля , като листенцата от поредната маргаритка , на хората около мен , аз ги запазих . Не знам на какво се дължи това , но ще се радвам ако мога да продължа да възприем света си по такъв начин . Казах и направих неща , за които даже не бях мислил , за които не се бях подготвял и ... всичко стана някак естествно , точно както би трябвало да се случи , като в евтина тинейджърска , американска продукция от периода на сексуалната революция . Thank you :) /капчук , капчук , това е толкова арт ! /

::Сред всички важни качества , които трябва да притежава съвременният човек , вярата остава най - силното . Просто трябва да повярваш !::

Metamorphosis

И ето пак същата ситуация - живота ми уж си вървеше с нормални темпове, малко сиво, но все пак добре, докато изведнъж буря, лунно затъмнение, мълнии и градоносни облаци се надвесват над ограниченото ми съществувание. Невиждана еуфория обзема тялото и развилнява чувствата, съмнението за неуспех е по-коварно от всякога, защото този път е подкрепено от сигурност. Естеството на нещата е отново объркано и необяснимо, а желанието отново - непреодолимо. Нуждата да вкуся от плода на собствената си амбиция този път ме срина със земята и ме разпиля на хиляди частици . Ако имаше поне две части които да си приличат , щях да се сдобия с малкото смелост от която имам нужда, за да постигна уж голям успех. Но пък той идва с работата, с опитите, с провалите. Още един провал ще ме сгромоляса и унищожи за време в което ще трябва да премисля случващотото се с мен, и отново да не стигна до генерални изводи за неприятната породена в мен ситуация. 

Състоянието в което съм попаднал е нелогично и обратнопропорционално на воденя от мен живот. Този път стремежът кем успеха ще бъде кратък труден и с болезнен изход, показващ ми за пореден път времето, което трябва да измина за да разбера истинските си желания, цели и стремежи за да ги преследвам.

Не спирам да се учудвам от себе си . Както в един момент се усещам здраво стъпил на земята и с установени цели и приоритети , така в следващият всичко е преобразено до неузнаваемост . Метаморфозите през които преминавам ми донасят удивление , което ме кара да продължавам да се променям . Основата не трябва да се руши , може да променяме , да надграждаме , да местим мебели , но винаги да пазим ключа за онази прашна стая , в която прилежно сме наредили томовете на своето “Аз” . Забравим ли себе си , скрити зад порцелановото лице на маските си , то тогава обесмисляме цялото си съществувание .

:: Всяка сутрин , когато излизаме на сцената на собствния си театър , трябва да играем за себе си , не за да радваме публиката ::

Emotional Disorder

Непостоянната изменчивост на нещата натоварва сетивата ни.Възприятието се обърква и ослепява . Чувствата се преплитат и надделяват над ситуацията . Но кое е по-важно - да запазим ситуацията или да изразим емоциите ? Понякога непридвидимото мълчание казва много , понякога остава много въпроси . Дали е добре на моменти да оставаме неразбрани или е по-добре да вербализираме онава състояние на духа за което няма думи ? Добре ли е да се отдаваме , добре ли е да робуваме в името на един несигурен успех ? И въобще кое води до несигурност - липсата на придобити умения или вълнението . Да се предадеш или да се откажеш ? Когато се предаваш , всяваш именно чувство за несигурност в успеха , а когато се отказваш предаваш себе си . Може би е по-добре да затворим широко очи и да изживеем ситуацията без да робуваме на заучени похвати и последователност . Едно действие и едно състояние не би трябвало да бъдат ключови фактори , но нашето съзнание ги запечатва като непрекъсната променлива в хода на събитията . Именно променливите са тези които ни радват , разплакват и посочват пътя на понататъшното ни развитие . Развитие не като естествено продължение на нашата действителност , а обогатяване на личността.
::Редицата от компромиси които правим за да удовлетворим своето щастие , в повечето случаи ни осигуряват не само нещастие , но и напрежение::

Panic At The Disco

Хората не спират да претендират колко са напреднали в развитието си , и как homosapiens се е превърнал в отделна категория . Но разбира се човекът е този , който прави всичко възможно за да се самоунощожава , това определено не се среща при никой друг вид . Ако само малко съсредоточим вниманието си върху случващото се около нас , ще разберем , че между нас и горилите границата е доста тънка . Пъчим се , за да съблазним поредната женска , бием се за да покажем надмощието си . Хвалим се с това колко сме велики , а не използваме най-голямото си предимство - да говорим . При първия повод прибягваме към първичното , било то за да защитим "егото" си или да вкараме поредния Човек в леглото си . Еволюцията ни се е превърнала в непрекъснат прогрес и регрес . Правим невероятни постижения и ги използваме срещу себе си . Създаваме животоспасяващи лекарства и ги изпозваме за да сложим край на живота си . Създаваме отрови за да притъпим сетивата си . Създаваме удобства на условията и в същото време рушим околната си среда ... Human being .... Being human....?
::You , you , you , you're in my mind::

One Cigarette Lifetime

Събудих се.С пртиворени очи и замъглени спомени от сънищата си направих обичайното сутрешно кафе . Отпих първата глътка и запалих първата си цигара за деня . Сега осъзнавам какво означава времето в което тютюна се превръща в пепел и отлита с тънка ивица през отворения прозорец . Този момент посвещаваш на себе си , времето в което не мислиш за нищо , времето в което преминаваш от твоята реалност в тази на обществото . 

::Всяка сутрин има своето обаяние::

The Dreamers

Започвам с "..." , защото просто не мога да подредя мислите си , след като гледах "The Dreamers" на Бернардо Бертолучи . Ако някой ме пита "За какво става въппос във филма?" , едва ли бих могъл да отговоря , защото аз не мога да го синтезирам сам за себе си . В началото на филма бях тотално объркан и после спрях да го гледам през призмата на шаблоните за поведение . Започнах да го възприемам като чувство , ново чувство , което не може да се опише . "Не можеш да кажеш дали ти харесва или не , но определено оставая нещо след себе си ." - така бих описал филма .

::Living under a mask is not that exiting:: 

? Lost In Questions ?

Толкова много въпроси - никакъв отговор..Защо се променяме и променяме ли се изобщо ?Какво ни кара да вървим срешу себе си и срещу това , което за нас е най-близко ?Какво ни кара да променяме възприятието си и какво ни кара да забравяме как да възприемаме ?Съзнателно ли вършим нещата от които най-много боли и от които сме най-щастливи...съзнателно ли мълчим,съзнателно ли затваряме телефона ?

Защо мислим след като говорим? - не е ли това правилния подход нашето съзнание да ни води по пътя на истината ?Та нали самата тази чиста и неопетнена истина може да радва и да наранява..защо тогава е сътворена мисълта?И от кой ?Може би самият Дявол е този който ни кара да размишляваме за да се чувстваме несигурни,раздвоени,объркани,наранени .Може би именно Той ни е дал дарбата да създаваме изкуствени реалности в които самите ние , създателите им , безвъзвратно да се губим.

Защо най-силната ни връзка с някой е и най-лесно разрушимата ?Защо отношенията градени с години се разрушават по-лесно от тези на мимолетните запознанства ?

Защо сменяме средата си , защо усложняваме действителността ?Търсим ли нещо , или търсим себе си ...

Всеки се е чувствал по един или друг начин изгубен - в себе си или изгубен между всички други изгубени.Тези ситуации ни карат да се чувстваме безсилни или по скоро безпомощни да се справим със ситуация , която всещност е породена от нас самите .Та нали точно нашите желания и стремежи ни довеждат до състояние на безизходица.Всеки неосъществен порив ни кара да се самокритикуваме и самообвиняваме за нещо което може да се случи единствено и само във въображението ни.А това води,противно на всякаква логика,до задълбочаване на вманиачаването ни.Желанието да покажем себе си нормални пред другите изкривява нащата собствена представа за самите нас,а изгражда крайно различна пред общестеото.А какво става когато решим , че можем да бъдем различни пред всекиго - усъвършенстваме се или се снижаваме?

Понякога именно вамниачаването ни ни отдалечава от успеха-това непреодолимо, неистово стремене към постижението ни прави уязвими.

:: Страхът от загубата, или страхът от поредното  предизвикателство ни разрушават? ::

Je t'aime Paris !

Не мога да скрия това , че съм пристрастен към невероятната атмосфера на френския мегаполис на любовта и европейското кино . Това е една от причините заради които се вдъхнових от този филм . В него са събрани едни от най-великите режисьори на нашето време , сред които - Жерар Депардийо , Кристофър Дойл , Итън Коен . Филмчето представя "кратки квартални истории" чрез които се усеща атмосферата на Париж и красотата на киното . След двата часа , които прекарах в наслада от филма , определено останах доволен :)        Enjoy

::Дали вниманието задължително означава нещо , или просто показва липсата на такова ::

Sweet April

Често говорим за невероятни емоции и как те се случват много рядко на човека , и как го завладяват в най-неподходящия момент . Но какво става когато вълни от емоции преливат и озаряват душата ни ? Появява се объркване , което води до двусмислие :) Двусмислието не винаги означава противоречие , а по-скоро подготовка на съзнанието да преоткрие себе си . 

И без да се задълбочавам в изкуствени философски размишления , мога да кажа , че тази една седмица в началото на Април остави в мен спомени , които ме карат да се усмихвам неволно . Било то заради спонтанните безцелни пътувания , мириса на щастието или химичните реакции . Всичко това ще се запечата в мен и се надявам да бъде повод за размисъл над това как бих искал да изживея пътя си :)

Все повече се замислям върху предостоящото си заминаване . Прехвърлям идеи и чертая планове . Но се оставям на течението да ме изхвърли на някой случаен бряг и така да определи хода ми . Случайни неща няма , има неща които не сме очаквали или неща за които не сме се борили .

:: Страстта идва с времето ::