::SoulMate::

Живеем в общество на непрекъснато разпадащи се ценностни ситеми , на избледняващи идеали , на объркани отношения . Примиряваме се с познати , загърбваме приятели . Чукаме се и си тръгваме . Чукат ни и спим сами . Непрестанната гонитба на интереси и материално състояние е успяла да срути със земята нормналните човешки отношения , нормалното казване на "Как си?" и напълно е затрила употребата на думите "Обичам те!" . Живеем , пренастройваме се , променяме се , прибираме се вкъщи и си говорим сами , защото просто няма на кой да се доверим .

В моя живот , точно когато ми е било най-тежко , се намеси едно момиче , което ме накара да повярвам , че съществувам , че съм значим , че съм нормален . Това е спомен който ще нося винаги в себе си , както нося всеки следващ от нея . 

В моменти в които се чувствам в безизходица ми е нужно да чуя само "Стегни се , Миш! Всичко е ok ! " и нещата някак стават по-приемливи и по-лесни . Едва ли има начин по който да и се отблагодаря за всички моменти в които ме е подкрепяла , за всички пъти в които ме е сваляла на земята , за всички вълнения , които е изживявал с мен . Сменям средата си , сменям компаниите си , променям облеклото си , ти винаги оставаш . Яд ме е , че не мога често да ти го показвам , яд ме е , че много пъти съм те разочаровал - Обичам те ! Наистина не искам да си представям какъв би бил живота ми сега , ако не се бяхме срещнали . Обичам те :)

::SoulMate::