Събудих се.С пртиворени очи и замъглени спомени от сънищата си направих обичайното сутрешно кафе . Отпих първата глътка и запалих първата си цигара за деня . Сега осъзнавам какво означава времето в което тютюна се превръща в пепел и отлита с тънка ивица през отворения прозорец . Този момент посвещаваш на себе си , времето в което не мислиш за нищо , времето в което преминаваш от твоята реалност в тази на обществото . ::Всяка сутрин има своето обаяние::
0 коментара:
Публикуване на коментар