Толкова много въпроси - никакъв отговор..Защо се променяме и променяме ли се изобщо ?Какво ни кара да вървим срешу себе си и срещу това , което за нас е най-близко ?Какво ни кара да променяме възприятието си и какво ни кара да забравяме как да възприемаме ?Съзнателно ли вършим нещата от които най-много боли и от които сме най-щастливи...съзнателно ли мълчим,съзнателно ли затваряме телефона ?
Защо мислим след като говорим? - не е ли това правилния подход нашето съзнание да ни води по пътя на истината ?Та нали самата тази чиста и неопетнена истина може да радва и да наранява..защо тогава е сътворена мисълта?И от кой ?Може би самият Дявол е този който ни кара да размишляваме за да се чувстваме несигурни,раздвоени,объркани,наранени .Може би именно Той ни е дал дарбата да създаваме изкуствени реалности в които самите ние , създателите им , безвъзвратно да се губим.
Защо най-силната ни връзка с някой е и най-лесно разрушимата ?Защо отношенията градени с години се разрушават по-лесно от тези на мимолетните запознанства ?
Защо сменяме средата си , защо усложняваме действителността ?Търсим ли нещо , или търсим себе си ...
Всеки се е чувствал по един или друг начин изгубен - в себе си или изгубен между всички други изгубени.Тези ситуации ни карат да се чувстваме безсилни или по скоро безпомощни да се справим със ситуация , която всещност е породена от нас самите .Та нали точно нашите желания и стремежи ни довеждат до състояние на безизходица.Всеки неосъществен порив ни кара да се самокритикуваме и самообвиняваме за нещо което може да се случи единствено и само във въображението ни.А това води,противно на всякаква логика,до задълбочаване на вманиачаването ни.Желанието да покажем себе си нормални пред другите изкривява нащата собствена представа за самите нас,а изгражда крайно различна пред общестеото.А какво става когато решим , че можем да бъдем различни пред всекиго - усъвършенстваме се или се снижаваме?
Понякога именно вамниачаването ни ни отдалечава от успеха-това непреодолимо, неистово стремене към постижението ни прави уязвими.
:: Страхът от загубата, или страхът от поредното предизвикателство ни разрушават? ::
0 коментара:
Публикуване на коментар