Metamorphosis

И ето пак същата ситуация - живота ми уж си вървеше с нормални темпове, малко сиво, но все пак добре, докато изведнъж буря, лунно затъмнение, мълнии и градоносни облаци се надвесват над ограниченото ми съществувание. Невиждана еуфория обзема тялото и развилнява чувствата, съмнението за неуспех е по-коварно от всякога, защото този път е подкрепено от сигурност. Естеството на нещата е отново объркано и необяснимо, а желанието отново - непреодолимо. Нуждата да вкуся от плода на собствената си амбиция този път ме срина със земята и ме разпиля на хиляди частици . Ако имаше поне две части които да си приличат , щях да се сдобия с малкото смелост от която имам нужда, за да постигна уж голям успех. Но пък той идва с работата, с опитите, с провалите. Още един провал ще ме сгромоляса и унищожи за време в което ще трябва да премисля случващотото се с мен, и отново да не стигна до генерални изводи за неприятната породена в мен ситуация. 

Състоянието в което съм попаднал е нелогично и обратнопропорционално на воденя от мен живот. Този път стремежът кем успеха ще бъде кратък труден и с болезнен изход, показващ ми за пореден път времето, което трябва да измина за да разбера истинските си желания, цели и стремежи за да ги преследвам.

Не спирам да се учудвам от себе си . Както в един момент се усещам здраво стъпил на земята и с установени цели и приоритети , така в следващият всичко е преобразено до неузнаваемост . Метаморфозите през които преминавам ми донасят удивление , което ме кара да продължавам да се променям . Основата не трябва да се руши , може да променяме , да надграждаме , да местим мебели , но винаги да пазим ключа за онази прашна стая , в която прилежно сме наредили томовете на своето “Аз” . Забравим ли себе си , скрити зад порцелановото лице на маските си , то тогава обесмисляме цялото си съществувание .

:: Всяка сутрин , когато излизаме на сцената на собствния си театър , трябва да играем за себе си , не за да радваме публиката ::