La bruja

Ay que bonito es volar

A las dos de la mañana

A las dos de la mañana

Y ay que bonito es volar

Винаги съм успявал да слагам на пауза моментите в които се чувствам зле , но сега явно батериите в дистанционното са се изтощили .Опитвам се постоянно . Затварям очи , премрежвам поглед , смея се.. но не , не става . Вече не работи , колкото и да се опитван да прилагам средството , което винаги ме е измъквало от дупки ... не става . Просто ми е празно , съществувам си сам . Забравих и какво значи сън . Заприличах на нещо , което винаги съм сочил с пръст . И да искам , няма как да живея по стария начин . Трябва да избера една от малкото възможности , които ми се предлагат . Мразя да започвам от начало , да връщам лентата 5 години назад и да минавам през едни и същите моменти . Не съм от този тип хора . Но това е избора който съм направил , сега трябва просто да се опитам да забравя всичко , което съм  правил до сега , за да се пренастроя , защото каквото и да правя , всички хубави моменти ще останат само спомени , който мога да споделям само със себе си ...

Me

Прекарвам поредната си безсънна нощ и имам времето да прекарам много неща през главата си , но тази нощ реших да се замисля върху себе си . Реших да се замисля кой съм , какви са ми ценностите , какво правя , какво искам да правя . И започнах от начало .
Прекарах детство , в което никога не съм се чувствал дете . Винага се очакваше да съм "пораснал" . Нямам спомен някога да направя беля и да чуя - "Той е просто дете" , реакцията беше "Достатъчно голям си". Пък и аз спрях да правя бели..може би наистина бързо пораснах .
Една идея по-нагоре в детството ми дойде желанието ми да имам всичко . И това набързо се разпадна от тогавашното финансово състояние на родителите , а около мен навсякъде крещяха шоколадови яица , чипсове и богати митничарси дечица наперили високо глави с новия си огрмен "Лего" комплект за 90 лв. Не казвам , че съм осъзнавал по този начин нещата тогава , но определено това е рефлектирало по някакъв начин в тогавашното ми подсъзнание . И със сигурност се е запечатало . Няма да забравя една реплика на К. от махалата . Семейството ми едва завързваше двата края , но майка ми винаги се е опитвала да ме кара да се чувствам добре и да изглеждам така . Имах един маслинено зелен екип , много си го харесвах , но с времето беше доста овехтял . Бях го облякъл и отивах с колелото си към баба , в този момент виждам К. , който ме спря , заговори ме и после чисто по детски каза : "Мишо ти защо все така си облечен..." и направи "онази гримаса" , която децата правят , когато нещо никак не им харесва . Това беше първия ми сблъсък лице в лице със социалните класи .
Не знам защо , но никога не успях да се приобщя с останалите деца . Не успях да бягам по улиците  по цели нощи без да чувам как някой крещи небивалици по мой адрес . Може би бях различен , както казваха .
След този период идва "пубертета" , който смятам умишлено да пропусна , защото това е време , което се опитвам да изтрия от съзнанието си . Само знам , че сам нямаше да успея .

И после изведнъж се  бях превърнал в Мен , заобграден от приятели , щастлив , fabulous . И ми харесваше , предоставяха ми се хиляди възможности , опитвах от всико , запълнях липси , радвах се .
Изведнъж реших да си тръгна от всичко . Нямам отговор защо . Не знам дали е грешка ...

Sex And City a.k.a My New Beginning

С идването ми във Франция се очакваше , ей така , като с магическа пръчка , животът ми да започне от начало - с пълни обороти . Да забравя всичко , което ме е наранявало , да забравя всичко , което ме е спирало , да сваля всички маски , които грижливо съм пазел , да започна  на чисто . 

Исках да отворя широко очите си и да вдишам всичко ново , и то да ме завладее . Исках да се наслаждавам на всички малки неща , които ме заобикалят . Но всъщност , след точно един месец престой тук ... аз успях да попия само мръсотията и грозното . Успях да остана сам и да си спомням за най - лошото . 

През този един месец , направих същото , както преди точно една година , когато се преместих в апартамента си в Пловдив . Изгледах от началото до края , всички сезони , всички серии + всички допълните материали на Sex And The City . И както тогава , сега се чувствам готов да започна на пълни обороти . Осъзнах , че тук съм никой и трябва отново да стана някой . 

Липсва ми всичко , не ми е мъчно , просто ми липсва . Липсва ми телефонът ми да не спира да звъни , липсва ми да нямам време за нищо , защото съм заобграден от приятелите си . Липсва ми , да съм развълнуван от нещо толкова много , че от устата ми да излизат само небивалици , а Яна да ме гледа с недоумение . Липсват ми приключенията . Липсва ми това , какво бих направил за да си купя чифт ботуши . Също и мартинито , придружено с цялото Sex & City thing . Липсва ми да бъда fabulous . Липсва ми да ви усещам как ме обичате , липсва ми да ви обичам .

След всики тези мисли , осъзнавам , че на мен ми харесва кой съм . Харесва ми живота , който бях свикнал да водя . Няма да се променям , само ще надграждам върху себе си това , което бих искал да бъда .

::Обичам ви , че ме накарахте да се превърна в човек , който се чувства добре::

Bonjour , Je m'apelle Michel

         Ето ме , вече в държавата на скъпите вина ,скъпото кафе , елитарните изкуства , мизерните хора . Държавата с богата история , която се опитва да не бъде забравена и продължава да живее днес - кара хората да забравят за това , че има днес и да мислят само за тогава - носят старите си дрехи които са били "à la mode" някога , помнят добре и последната баня...която наистина е била последна . Държава управлявана от машина , която определено знае , че днес е 2008-ма година . Удивлявам се от умението на тази система да слива модерните технологии с античната обстановка . Покрай къщите , за които историята бясно пази тайната за това кога са били създадени , минават трамваи , които историята още не познава . Градовете се крепят на малкото земя , която е остана под тях , защото другата е прокопана в многобройни тунели , на безброй нива , по които минават светкавични влакове .
        Не знам дали успях да покажа първите си впечатления от живота във Франция , но може би се опитах да слея положителните и отрицателните страни . Да , държавата е прелестна - красиво е , старо е , носи спомени - създава атмосфера .Уредено е - някак не усещаш милионите жители , големите разстояния , сякаш не чуваш шум . Но хората , или добре - масата , са останали някак назад .. не че не са съвременни , напротив . Не мога да го опиша точно с думи - всеки е запазил елегантността на французите - усмихват се , помагат ти , лицемерничат . Сигурно е твърде рано и твърде грешно да правя сравнения с българите , но това са първите ми впечатления . Хората тук определено пазят и спомена за Кралят Слънце и стриктно спазват закона - да не се къпят . Не разбирам , защо трябва тук да е център на модата . Боже , та тук хората изглеждат ... ужасно - неподдържани , разкъсани , без всякакво чувство за естетика . Давам пример - бели маратонки ( от онези , на баща ти , които тайно слагаше като беше на 3 , да същите - онези скъсаните) , панталон с ръб (бежов ...или поне това е настоящият цвят) , риза на каре ...примерно червено и лилаво , после задължително кърпа , завързана прилежно около врата на младата девойка - и да тя отиваше в университета , и да - имаше iPod . Такава е масата .

        Днес , докато чаках пред залата , за да започне лекцията ми по руски , чувам българска реч. Две девойки , разпалено обсъждат казанчето на тоалтната на една от двете . Реших да бъда любезен и ги заговорих...голяма грешка. Започна се викане , скачане , радост - още един българин . По-късно , вече в лекция по руски , си припомних една от причините да дойда тук - държаха се толкова арогантно , присмиваха се на французите , че не могат да говорят правилно на славянския език . Смених си мястото .
         Аз се чувствам добре , изглеждам добре . Харесва ми , още съм малко самотен , но се надявам скоро това да се промени.

Шик-о-показно

             Шикозно....Шикоритетно....Шикопоказно....Шипков мармалад

Три дни...72 часа ...безброй много спомени .Партито в моя чест , организирано от мен самия . Под не дотам големите гласови данни на Мадона и ден след нейния петдесети рожден ден , бях сложил палто от норки , шапо , куче и цигара за да посрещна най-сърдечно гостите си .А гостите....ооо не бих могъл да опиша радостта си от визитата на две персони присъстващи на партито - Мила Микоф , ненадмината в качествата си , и Радослав за който думите не стигат...Благодаря Ви , за това , че ме удостоихте с присъствието си , имайки предвид нечовешките усилия през които преминахте за да бъдете почетни гости . Г-н Шипков трябваше да пътува сред семейство роми в бял автобус със сини ленти , да кисне на модернизираната старазагорска гара , където е невъзможно да утолиш естествените си нужди , ако нямаш монета от 20 стотинки . На Г-ца Микоф и се наложи да пътува в кулотов автобус с още по-култов шофьор четири часа , преди да акустира тук - в българският Лас Вегас .

         Много смях , много песни , много дискусии , много М&М's , любимото ми розе с любимите ми хора . Плоучи се един прекрасен меланж от различни , прекрасни хора . Остана ми един невероятен спомен , който ще ме кара да се връщам в България . 

         Сега на дневен ред идва основаванто на "бермудският триъгълник" Лион - Бохум - София , навлизането ми в дебрите на френската модерна литература и ... Сашка Васева :)

P.S. С колкото и много нови хора да се запозная , Вие ще сте По- !

За Тогава , Когато Днес Ще Бъде Някога

             Непрестанно се чудя дали не греша в това което казвам , в това което върша , в това което изразявам . Всяка моя гримаса , всяка моя дума , всяка моя мисъл рефлектира някъде , някога . Не искам да съжалявам за това , което върша , не искам да се измъчвам от себе си .

             Нищо не мога да върна , нищо не мога да поправя , нищо не искам да заменям .

::Може би той много се промени , а може би и ние се променихме , или той просто искаше да бъде щастлив::

I keep on singing

Look at the stars, 

Look how they shine for you, 

And everything you do, 

Yeah they were all yellow, 

I came along 

I wrote a song for you 

And all the things you do 

And it was called yellow 

So then I took my turn 

Oh all the things I've done 

And it was all yellow 

Your skin 

Oh yeah your skin and bones 

Turn into something beautiful 

D'you know you know I love you so 

You know I love you so 

I swam across 

I jumped across for you 

Oh all the things you do 

Cause you were all yellow 

I drew a line 

I drew a line for you 

Oh what a thing to do 

And it was all yellow 

Your skin 

Oh yeah your skin and bones 

Turn into something beautiful 

D'you know for you i bleed myself dry 

For you i bleed myself dry 

Its true look how they shine for you 

look how they shine for you 

look how they shine for you 

look how they shine for you 

look how they shine for you 

look how they shine 

look at the stars look how they shine for you 

Departure

Днес си добавих в графата на календара "Depart pour Lyon" - 31.08.08 - one way ticket . 

Макар че чаках да направя това повече от година , сега , когато вече е факт , нещата не ми се струват толкова розови . Може би щеше да е така , ако последният един месец не ми беше предоставил толкова много изненади .

Сега съм леко объркан и обзет от смесени чувства . Малко ме е страх пак да започвам от начало . Малко ме е страх да оставям досегашния си живот . Страх ме е , да не изгубя последния един месец . 

::I'm a believer::

Summer War Confusion

Нетипично ми е .

Ненормално ми е.

Войната от Грузия по неволя се пренесе вкъщи . Бързо се създадоха лагери , партии , коалиции , организираха се военни действия . Примирие обаче не се вижда . Или някой ще развее белите гащи или скоро ще има невинни жертви и погубени интереси . 

Войните вкъщи не се различават много от тези , които се водят на истинско бойно поле . Примириците избухват заради недоизказани мисли , заради лични интереси , за спорта , за разнообразие , за власт . От трима члена на семейството се изграждат три независими фронта . Всеки атакува всеки и поставя неизпълними ултиматуми . Ограничения във вида на оръжията няма - от физически до ментални . Псиxо-атаки , заплахи , обстрел с твърди предмети . Мирен договор - никога , само затишие , за да има възможност за непредсказуеми нападения.

Лошото е , че така е било винаги.

Лошото е , че започва да ми се струва нормално.

The Broken Holiday And The Upcoming Party

Винаги съм се възхищавал на себе си за това колко внезапно вземам решения и за това как винаги успявам да осъществя плануваното.Казвам , решавам , тръгвам . Този път казах , реших и бях възспрян . Заради мен , плановете на други хора също се развалиха . Пропуснах и срещата си с Теб . Можеше това да бъде една прекрасна ваканция , но този път ще си остана само с представите за нея . Опитвам се да насоча негативните си емоции към предстоящото парти и да ги направя по-приятни . Въпросното парти ( с организационен комитет - моя милост , Ани и Мила ) ще се състои в градината вкъщи . Едно парти с много цели - Ти , изпращането ми , разни срещи с разни хора за други хора :) Много мъдри мисли се родиха за предстоящото събитие ... от испанско през парти за руската култура до балканско парти с прожекции на митове и легенди относно еротиката на Балканите през вековете . И все пак до консенсус така и не се стигна ... някак си много "сюблимна" беше ситуацията за избор на конкретна тематика . Така една вечер след цунами от "лигавене" се роди идеята за Мадона - парти . Причините : Мадона , това че всички харесват Мадона и...защото Мадона си е... някак мадона на поп музиката . И ето...партито ще е Поп с много пот и емоции :) Сега в главата ми се въртят безброй идеи как да превърна обстановката на двора ми от типично битова в такава от зародиша на 90'те . Много ми се иска да успея този път да осъществя идеите си , ако не - здраве да е :) Важното е , че е съвсем скоро .

 

П.С. Все още имате малко време да изрусите косите и да нарисувате бенките . 

::Coldpaly::

От два дни слушам Viva La Vida по цял ден . Влюбен съм в албума . Един такъв революционно-меланхолично-лиричен . Идеално допълва амбиента на сегашното ми състояние . Даже четено на Prévost - Manon Lescaut , стана някак си по-приемливо :) Пък и Viollet Hill носи доста настроение и спомени... :)

.: Китки , мечки , целуФки и..... едно точково завръщане :.

:) Тези месици бях изгубил музата и времето си да пиша ...Трябваше да завърша , трябваше да работя , трябваше да се запиша в уни . Общо взето доста неща препречваха пътя до любимия ми Тошко Максимов Иванов . Сега вече пълноправно завършил и официално приет в Université Lumiere Lyon 2 - faculté de la littérature moderne , съм спокоен да седна и да драсвам по някой ред :)

През изминалото време се случиха неща...доста неща . От появата ми на абитуриентския бал с абсолютно черен костюм ... до появата на моята....."тръпка" . Shiver попада в прегръдката на кавичкете , защото през последните няколко седмици тази дума се превърна в нарицателно за blogger community - то . В един или друг момент някой вдигаше ръце и се предаваше .... защото трпката му е изчезнала . Но аз нямах тръпка , която да губя ... моята тръпка едва сега се появи . И то по онзи начин ... холивудския - без да очаквам , без да вярвам , без да е възможно . Но ето оказа се , че във филмите , искаме или не искаме да повярваме , се показват истини от "реалния" живот . Сега се боря с купищата пеперуди в коремната си кухуна , стадото тичащи слоне до главата ми  и раните по устните ми :) Искам само да се радвам ... после може и аз да спра да пиша в блога си ... отново :)

..La Dolce Vita..

Заветната нощ , в която посрещнахме Ани , пихме италианско вино и слушахме канцонети в дома на Мila - L'incroyable .Нощ , изпълнена с много точки , много обем и ... неприкрито поведение :) Вечерта ще остане може би завинаги в съзнанието ми - с руските вицове , със Стоян от Сан Франциско и с един...поглед :) Партито свърши така , както беше започнало - прекрасно . На един под , върху един килим и една солидарност :)

М:-Ето завии се с това !

И:-Нееее , това е било навън !!!

М2:-Миличка и ти беше навън .....

                    **********

Искам да кажа на Ани , че я обичам и да и благодаря за това , че е тя . Искам да благодаря на Мила , че ме направи участник в една от най-приятните вечери и че ми позволи да я познавам . 

*Искам да ТИ благодаря , че ме накара да се усмихвам сам .  

The Neighbours And The Lovers

Днес точно в 22:00 часа се прибирам вкъщи и както обикновено се засичам със съседката , с която никога не си говоря , а която винаги ми е в устата . Почти всеки е чувал поне нещо за моято "комшийка" . Породено от среднощтната и гимнастика или от шумните телефонни разговори , които  води . Та този път , освен "здрасти" от учтивост , започнахме изключително безмислен разговор за джогинга , футбола и още нещо . Говореше ми колко много я боляла главата сутринта , как не обичала да ходи на фитнес , колко много се говорило за Париж по телевизията , пък тя никога не е била там . За това , че няма да има "Шоуто на Слави" , за магнитните бури , за баба и от Тополовград , за самия Тополовград , за Пловдив , за ваканцията и във Велинград миналта седмица .

  След този разговор се замислих за това , колко трябва да си самотен за да кажеш всичко това на някой почти непознат , докато той си събува обувките в антрето . Честно казано се уплаших да не стигна до момент , в който ще трябва да казвам болките и радостите си на хора , които не познавам . Страхувам се да не остана сам . Страхувам се , че един ден може да си лягам сам . Искам да има на кой да правя кафе . Искам да има с кой да се карам , че е свършила топлата вода . Не просто да съжителствам с някой , не просто да гледам телевизия с някой в една и съща стая , а да се усмихвам когато сме заедно , да искам да се прибера .

::if you asked me would I , I'd say yes::

::SoulMate::

Живеем в общество на непрекъснато разпадащи се ценностни ситеми , на избледняващи идеали , на объркани отношения . Примиряваме се с познати , загърбваме приятели . Чукаме се и си тръгваме . Чукат ни и спим сами . Непрестанната гонитба на интереси и материално състояние е успяла да срути със земята нормналните човешки отношения , нормалното казване на "Как си?" и напълно е затрила употребата на думите "Обичам те!" . Живеем , пренастройваме се , променяме се , прибираме се вкъщи и си говорим сами , защото просто няма на кой да се доверим .

В моя живот , точно когато ми е било най-тежко , се намеси едно момиче , което ме накара да повярвам , че съществувам , че съм значим , че съм нормален . Това е спомен който ще нося винаги в себе си , както нося всеки следващ от нея . 

В моменти в които се чувствам в безизходица ми е нужно да чуя само "Стегни се , Миш! Всичко е ok ! " и нещата някак стават по-приемливи и по-лесни . Едва ли има начин по който да и се отблагодаря за всички моменти в които ме е подкрепяла , за всички пъти в които ме е сваляла на земята , за всички вълнения , които е изживявал с мен . Сменям средата си , сменям компаниите си , променям облеклото си , ти винаги оставаш . Яд ме е , че не мога често да ти го показвам , яд ме е , че много пъти съм те разочаровал - Обичам те ! Наистина не искам да си представям какъв би бил живота ми сега , ако не се бяхме срещнали . Обичам те :)

::SoulMate::

Equilibration

Тия дни не писах нищо ,  защото нямаше какво да напиша . Не че не се вълнувах , не че не изпитвах емоционални сътресения и обърквания . Просто се чувствах освободен от излишно напрежение . Бях ...как да кажа - "уравновесен" . Не се шашках излишно , не пищях излишно , просто стоях , усмихвах се , и се наслаждавах на прекрасните неща , които ми се случват . Сега след като си правя "преглед на печата" за изминалата седмица , чак се изумявам от себе си . Трябваше да се треса , да ме побиват тръпки , да ме лазят мравки , да имам пеперуди в корема , да надувам главите на приятелите си с безмислици и да не мога да спя ! Но вместо всичко това , което се бе превърнало в неизменна част от мен през последните месеци , аз се чувствах ... добре ! За 3 дни имах всичко от което се нуждаех - усмивки , успехи , неуспехи , напрежение , усмивки , усмивки , човек до себе си . 

Определено разбирам какво означава да "стъпиш на земята" - изпитах страхотни емоции и вместо да ги разхвърля , като листенцата от поредната маргаритка , на хората около мен , аз ги запазих . Не знам на какво се дължи това , но ще се радвам ако мога да продължа да възприем света си по такъв начин . Казах и направих неща , за които даже не бях мислил , за които не се бях подготвял и ... всичко стана някак естествно , точно както би трябвало да се случи , като в евтина тинейджърска , американска продукция от периода на сексуалната революция . Thank you :) /капчук , капчук , това е толкова арт ! /

::Сред всички важни качества , които трябва да притежава съвременният човек , вярата остава най - силното . Просто трябва да повярваш !::

Metamorphosis

И ето пак същата ситуация - живота ми уж си вървеше с нормални темпове, малко сиво, но все пак добре, докато изведнъж буря, лунно затъмнение, мълнии и градоносни облаци се надвесват над ограниченото ми съществувание. Невиждана еуфория обзема тялото и развилнява чувствата, съмнението за неуспех е по-коварно от всякога, защото този път е подкрепено от сигурност. Естеството на нещата е отново объркано и необяснимо, а желанието отново - непреодолимо. Нуждата да вкуся от плода на собствената си амбиция този път ме срина със земята и ме разпиля на хиляди частици . Ако имаше поне две части които да си приличат , щях да се сдобия с малкото смелост от която имам нужда, за да постигна уж голям успех. Но пък той идва с работата, с опитите, с провалите. Още един провал ще ме сгромоляса и унищожи за време в което ще трябва да премисля случващотото се с мен, и отново да не стигна до генерални изводи за неприятната породена в мен ситуация. 

Състоянието в което съм попаднал е нелогично и обратнопропорционално на воденя от мен живот. Този път стремежът кем успеха ще бъде кратък труден и с болезнен изход, показващ ми за пореден път времето, което трябва да измина за да разбера истинските си желания, цели и стремежи за да ги преследвам.

Не спирам да се учудвам от себе си . Както в един момент се усещам здраво стъпил на земята и с установени цели и приоритети , така в следващият всичко е преобразено до неузнаваемост . Метаморфозите през които преминавам ми донасят удивление , което ме кара да продължавам да се променям . Основата не трябва да се руши , може да променяме , да надграждаме , да местим мебели , но винаги да пазим ключа за онази прашна стая , в която прилежно сме наредили томовете на своето “Аз” . Забравим ли себе си , скрити зад порцелановото лице на маските си , то тогава обесмисляме цялото си съществувание .

:: Всяка сутрин , когато излизаме на сцената на собствния си театър , трябва да играем за себе си , не за да радваме публиката ::

Emotional Disorder

Непостоянната изменчивост на нещата натоварва сетивата ни.Възприятието се обърква и ослепява . Чувствата се преплитат и надделяват над ситуацията . Но кое е по-важно - да запазим ситуацията или да изразим емоциите ? Понякога непридвидимото мълчание казва много , понякога остава много въпроси . Дали е добре на моменти да оставаме неразбрани или е по-добре да вербализираме онава състояние на духа за което няма думи ? Добре ли е да се отдаваме , добре ли е да робуваме в името на един несигурен успех ? И въобще кое води до несигурност - липсата на придобити умения или вълнението . Да се предадеш или да се откажеш ? Когато се предаваш , всяваш именно чувство за несигурност в успеха , а когато се отказваш предаваш себе си . Може би е по-добре да затворим широко очи и да изживеем ситуацията без да робуваме на заучени похвати и последователност . Едно действие и едно състояние не би трябвало да бъдат ключови фактори , но нашето съзнание ги запечатва като непрекъсната променлива в хода на събитията . Именно променливите са тези които ни радват , разплакват и посочват пътя на понататъшното ни развитие . Развитие не като естествено продължение на нашата действителност , а обогатяване на личността.
::Редицата от компромиси които правим за да удовлетворим своето щастие , в повечето случаи ни осигуряват не само нещастие , но и напрежение::

Panic At The Disco

Хората не спират да претендират колко са напреднали в развитието си , и как homosapiens се е превърнал в отделна категория . Но разбира се човекът е този , който прави всичко възможно за да се самоунощожава , това определено не се среща при никой друг вид . Ако само малко съсредоточим вниманието си върху случващото се около нас , ще разберем , че между нас и горилите границата е доста тънка . Пъчим се , за да съблазним поредната женска , бием се за да покажем надмощието си . Хвалим се с това колко сме велики , а не използваме най-голямото си предимство - да говорим . При първия повод прибягваме към първичното , било то за да защитим "егото" си или да вкараме поредния Човек в леглото си . Еволюцията ни се е превърнала в непрекъснат прогрес и регрес . Правим невероятни постижения и ги използваме срещу себе си . Създаваме животоспасяващи лекарства и ги изпозваме за да сложим край на живота си . Създаваме отрови за да притъпим сетивата си . Създаваме удобства на условията и в същото време рушим околната си среда ... Human being .... Being human....?
::You , you , you , you're in my mind::

One Cigarette Lifetime

Събудих се.С пртиворени очи и замъглени спомени от сънищата си направих обичайното сутрешно кафе . Отпих първата глътка и запалих първата си цигара за деня . Сега осъзнавам какво означава времето в което тютюна се превръща в пепел и отлита с тънка ивица през отворения прозорец . Този момент посвещаваш на себе си , времето в което не мислиш за нищо , времето в което преминаваш от твоята реалност в тази на обществото . 

::Всяка сутрин има своето обаяние::

The Dreamers

Започвам с "..." , защото просто не мога да подредя мислите си , след като гледах "The Dreamers" на Бернардо Бертолучи . Ако някой ме пита "За какво става въппос във филма?" , едва ли бих могъл да отговоря , защото аз не мога да го синтезирам сам за себе си . В началото на филма бях тотално объркан и после спрях да го гледам през призмата на шаблоните за поведение . Започнах да го възприемам като чувство , ново чувство , което не може да се опише . "Не можеш да кажеш дали ти харесва или не , но определено оставая нещо след себе си ." - така бих описал филма .

::Living under a mask is not that exiting:: 

? Lost In Questions ?

Толкова много въпроси - никакъв отговор..Защо се променяме и променяме ли се изобщо ?Какво ни кара да вървим срешу себе си и срещу това , което за нас е най-близко ?Какво ни кара да променяме възприятието си и какво ни кара да забравяме как да възприемаме ?Съзнателно ли вършим нещата от които най-много боли и от които сме най-щастливи...съзнателно ли мълчим,съзнателно ли затваряме телефона ?

Защо мислим след като говорим? - не е ли това правилния подход нашето съзнание да ни води по пътя на истината ?Та нали самата тази чиста и неопетнена истина може да радва и да наранява..защо тогава е сътворена мисълта?И от кой ?Може би самият Дявол е този който ни кара да размишляваме за да се чувстваме несигурни,раздвоени,объркани,наранени .Може би именно Той ни е дал дарбата да създаваме изкуствени реалности в които самите ние , създателите им , безвъзвратно да се губим.

Защо най-силната ни връзка с някой е и най-лесно разрушимата ?Защо отношенията градени с години се разрушават по-лесно от тези на мимолетните запознанства ?

Защо сменяме средата си , защо усложняваме действителността ?Търсим ли нещо , или търсим себе си ...

Всеки се е чувствал по един или друг начин изгубен - в себе си или изгубен между всички други изгубени.Тези ситуации ни карат да се чувстваме безсилни или по скоро безпомощни да се справим със ситуация , която всещност е породена от нас самите .Та нали точно нашите желания и стремежи ни довеждат до състояние на безизходица.Всеки неосъществен порив ни кара да се самокритикуваме и самообвиняваме за нещо което може да се случи единствено и само във въображението ни.А това води,противно на всякаква логика,до задълбочаване на вманиачаването ни.Желанието да покажем себе си нормални пред другите изкривява нащата собствена представа за самите нас,а изгражда крайно различна пред общестеото.А какво става когато решим , че можем да бъдем различни пред всекиго - усъвършенстваме се или се снижаваме?

Понякога именно вамниачаването ни ни отдалечава от успеха-това непреодолимо, неистово стремене към постижението ни прави уязвими.

:: Страхът от загубата, или страхът от поредното  предизвикателство ни разрушават? ::

Je t'aime Paris !

Не мога да скрия това , че съм пристрастен към невероятната атмосфера на френския мегаполис на любовта и европейското кино . Това е една от причините заради които се вдъхнових от този филм . В него са събрани едни от най-великите режисьори на нашето време , сред които - Жерар Депардийо , Кристофър Дойл , Итън Коен . Филмчето представя "кратки квартални истории" чрез които се усеща атмосферата на Париж и красотата на киното . След двата часа , които прекарах в наслада от филма , определено останах доволен :)        Enjoy

::Дали вниманието задължително означава нещо , или просто показва липсата на такова ::

Sweet April

Често говорим за невероятни емоции и как те се случват много рядко на човека , и как го завладяват в най-неподходящия момент . Но какво става когато вълни от емоции преливат и озаряват душата ни ? Появява се объркване , което води до двусмислие :) Двусмислието не винаги означава противоречие , а по-скоро подготовка на съзнанието да преоткрие себе си . 

И без да се задълбочавам в изкуствени философски размишления , мога да кажа , че тази една седмица в началото на Април остави в мен спомени , които ме карат да се усмихвам неволно . Било то заради спонтанните безцелни пътувания , мириса на щастието или химичните реакции . Всичко това ще се запечата в мен и се надявам да бъде повод за размисъл над това как бих искал да изживея пътя си :)

Все повече се замислям върху предостоящото си заминаване . Прехвърлям идеи и чертая планове . Но се оставям на течението да ме изхвърли на някой случаен бряг и така да определи хода ми . Случайни неща няма , има неща които не сме очаквали или неща за които не сме се борили .

:: Страстта идва с времето ::