Нетипично ми е .
Ненормално ми е.
Войната от Грузия по неволя се пренесе вкъщи . Бързо се създадоха лагери , партии , коалиции , организираха се военни действия . Примирие обаче не се вижда . Или някой ще развее белите гащи или скоро ще има невинни жертви и погубени интереси .
Войните вкъщи не се различават много от тези , които се водят на истинско бойно поле . Примириците избухват заради недоизказани мисли , заради лични интереси , за спорта , за разнообразие , за власт . От трима члена на семейството се изграждат три независими фронта . Всеки атакува всеки и поставя неизпълними ултиматуми . Ограничения във вида на оръжията няма - от физически до ментални . Псиxо-атаки , заплахи , обстрел с твърди предмети . Мирен договор - никога , само затишие , за да има възможност за непредсказуеми нападения.
Лошото е , че така е било винаги.
Лошото е , че започва да ми се струва нормално.
1 коментара:
Важното е че все още удържаш на твърдите предмети :)
Публикуване на коментар