Прекарвам поредната си безсънна нощ и имам времето да прекарам много неща през главата си , но тази нощ реших да се замисля върху себе си . Реших да се замисля кой съм , какви са ми ценностите , какво правя , какво искам да правя . И започнах от начало .
Прекарах детство , в което никога не съм се чувствал дете . Винага се очакваше да съм "пораснал" . Нямам спомен някога да направя беля и да чуя - "Той е просто дете" , реакцията беше "Достатъчно голям си". Пък и аз спрях да правя бели..може би наистина бързо пораснах .
Една идея по-нагоре в детството ми дойде желанието ми да имам всичко . И това набързо се разпадна от тогавашното финансово състояние на родителите , а около мен навсякъде крещяха шоколадови яица , чипсове и богати митничарси дечица наперили високо глави с новия си огрмен "Лего" комплект за 90 лв. Не казвам , че съм осъзнавал по този начин нещата тогава , но определено това е рефлектирало по някакъв начин в тогавашното ми подсъзнание . И със сигурност се е запечатало . Няма да забравя една реплика на К. от махалата . Семейството ми едва завързваше двата края , но майка ми винаги се е опитвала да ме кара да се чувствам добре и да изглеждам така . Имах един маслинено зелен екип , много си го харесвах , но с времето беше доста овехтял . Бях го облякъл и отивах с колелото си към баба , в този момент виждам К. , който ме спря , заговори ме и после чисто по детски каза : "Мишо ти защо все така си облечен..." и направи "онази гримаса" , която децата правят , когато нещо никак не им харесва . Това беше първия ми сблъсък лице в лице със социалните класи .
Не знам защо , но никога не успях да се приобщя с останалите деца . Не успях да бягам по улиците по цели нощи без да чувам как някой крещи небивалици по мой адрес . Може би бях различен , както казваха .
След този период идва "пубертета" , който смятам умишлено да пропусна , защото това е време , което се опитвам да изтрия от съзнанието си . Само знам , че сам нямаше да успея .
И после изведнъж се бях превърнал в Мен , заобграден от приятели , щастлив , fabulous . И ми харесваше , предоставяха ми се хиляди възможности , опитвах от всико , запълнях липси , радвах се .
Изведнъж реших да си тръгна от всичко . Нямам отговор защо . Не знам дали е грешка ...
3 коментара:
миш,ти си все така фабюлъс
дори да ловиш риба в нова зеландия
не се притеснявай за това
сменяйки града,жилището,хората,не сменяш себе си
обичай се (и се обличай)
и ме обичай
обичам те
mishe ..ne si si tragnal ot nikude i nikogo
prosto smqna na koordinatite
nie sme do teb kudeto i da si
i novi liza shte ima i trqbva da gi otkriesh
ne se natujavai...tursi v nastoqshteto, putuvai, cheti, pii vino, budi mlad!!!
Където и да си , едва ли някой ще те забрави!!! И съм 100% сигурна ,че всички те обичат такъв , какъвто си , независимо къде си! Колкото и банална да е фразата ''Приятели са не тези , които ти бършат сълзите , а тези които не те оставят да заплачеш!'' Ти никога не си ми позволявал да заплача! Благодаря ти ,че си ме подкрепял когато ми е било най-трудно , надявам се и аз да съм била ''там'' когато си имал нужда! Знай ,че някъде из Франция има някой на който му липсваш и е насреща , дори и на 60 евро разстояние !!! Бичам теее , МИМИ :D
Рацита :P
Публикуване на коментар