Ay que bonito es volar
A las dos de la mañana
A las dos de la mañana
Y ay que bonito es volar
Винаги съм успявал да слагам на пауза моментите в които се чувствам зле , но сега явно батериите в дистанционното са се изтощили .Опитвам се постоянно . Затварям очи , премрежвам поглед , смея се.. но не , не става . Вече не работи , колкото и да се опитван да прилагам средството , което винаги ме е измъквало от дупки ... не става . Просто ми е празно , съществувам си сам . Забравих и какво значи сън . Заприличах на нещо , което винаги съм сочил с пръст . И да искам , няма как да живея по стария начин . Трябва да избера една от малкото възможности , които ми се предлагат . Мразя да започвам от начало , да връщам лентата 5 години назад и да минавам през едни и същите моменти . Не съм от този тип хора . Но това е избора който съм направил , сега трябва просто да се опитам да забравя всичко , което съм правил до сега , за да се пренастроя , защото каквото и да правя , всички хубави моменти ще останат само спомени , който мога да споделям само със себе си ...
4 коментара:
Слушам те и си мисля, как се е стопила способността ми да преминавам през световете, като транс-галактически пътешественик. А ми изглеждаше толкова лесно и неизчерпаемо.
Все едно съм заклещена в затвора на тялото си и не мога да се освободя.
От безсънието спрях да сънувам и с това сложих бариери и към безплътните ми странствания и срещи.
Някъде на дълбоко сензетивната ми алчност размахва пръст и се хили победоносно, а аз изтръпнала като в транс потъвам в блатото на тъгата.
А с мен се дави безмълвно животовдъхващата искрица и се отдалечава, така че не мога да достигна протегнатите й към мен ръце, за да се хванем и заедно да борим тинята на Липсващото.
И знам, че само аз мога да се хвана за косите и да се издърпам.
Другият е за да има кой да ме посрещне.
Ако...
:)
Кийп уолкинг, дет се вика
Interesting blog!
Публикуване на коментар