Днес точно в 22:00 часа се прибирам вкъщи и както обикновено се засичам със съседката , с която никога не си говоря , а която винаги ми е в устата . Почти всеки е чувал поне нещо за моято "комшийка" . Породено от среднощтната и гимнастика или от шумните телефонни разговори , които води . Та този път , освен "здрасти" от учтивост , започнахме изключително безмислен разговор за джогинга , футбола и още нещо . Говореше ми колко много я боляла главата сутринта , как не обичала да ходи на фитнес , колко много се говорило за Париж по телевизията , пък тя никога не е била там . За това , че няма да има "Шоуто на Слави" , за магнитните бури , за баба и от Тополовград , за самия Тополовград , за Пловдив , за ваканцията и във Велинград миналта седмица .
След този разговор се замислих за това , колко трябва да си самотен за да кажеш всичко това на някой почти непознат , докато той си събува обувките в антрето . Честно казано се уплаших да не стигна до момент , в който ще трябва да казвам болките и радостите си на хора , които не познавам . Страхувам се да не остана сам . Страхувам се , че един ден може да си лягам сам . Искам да има на кой да правя кафе . Искам да има с кой да се карам , че е свършила топлата вода . Не просто да съжителствам с някой , не просто да гледам телевизия с някой в една и съща стая , а да се усмихвам когато сме заедно , да искам да се прибера .
::if you asked me would I , I'd say yes::
3 коментара:
Споко, Мон Амур, сам няма да останеш :) Ани и Яна веднага биха скочили да те шамаросат за тези ти думи :)
дам, бихме скочили, но по-скоро за да се спасяваме взаимно :) Миш, абсолютно си прав в психологическата си преценка за съседката. Или просто горката жена страда от словестна диария и не може да се контролира дори пред слабо познати хора :)
ПС> имам същия страх като теб :)
Много мило, Мише :) аз пък си мисля, че не бива да се страхуваш от това да останеш сам. Вярно е, че в началото наистина е ужасно чувството, но после ... като свикнеш ... имаш невероятния шанс да се преопознаеш. Вярвам, че всичко е на периоди - днес си сам, утре си с някой. Най-важното, според мен е, винаги да разчиташ първо на себе си (звучи банално), но това става като минеш и през самотата+осамотението :)
Публикуване на коментар