Започвам с "..." , защото просто не мога да подредя мислите си , след като гледах "The Dreamers" на Бернардо Бертолучи . Ако някой ме пита "За какво става въппос във филма?" , едва ли бих могъл да отговоря , защото аз не мога да го синтезирам сам за себе си . В началото на филма бях тотално объркан и после спрях да го гледам през призмата на шаблоните за поведение . Започнах да го възприемам като чувство , ново чувство , което не може да се опише . "Не можеш да кажеш дали ти харесва или не , но определено оставая нещо след себе си ." - така бих описал филма . ::Living under a mask is not that exiting::
4 коментара:
филмът е наистина брилянтен! :)
НЕ! Аз настоявам някой да ми обясни този парадокс...КАК е възможно да няма живо пиле под слънцето, което аз да познавам и чийто блог да не включва "Мечтателите" в първите си 5 поста??????...Това е наистина изумително...Това е филмът на филмите..нещо като евро-интелектуална-емоционална-първокласна-висша натакованка на Тийн-ишуус американско-пайовски-и-кофти-модернизации-на-"Опасни Връзки" шлякавици....ОБОЖАВАМ ГО!
:)Еми при мен нещата просто така се случиха :) В една пролетна утрин реших , че трябва и аз най-накрая да стана "модерен" и да си водя блог , и същата вечер осъзнах , че е време да гледам филма за който много се говореше и в същото време никой не казваше нищо .
Не може без dReamers :)
Публикуване на коментар